Откъде идва ревността и как можем да я преодолеем?

Откъде идва ревността и как можем да я преодолеем?

На всички ни се е случвало в един или друг момент да  ревнуваме. Повечето хора дори вярват, че ревността е знак на любов, за това, че наистина обичаме човека до себе си. И макар чувството на ревност да е доста често срещано, истината  е,че тя може да предизвика сериозни конфликти. Проблемът не е когато тя се появява отвреме-навреме, а когато допуснем тя да ни обземе напълно , без да си даваме ясна представа за реалността. За да предотвратим това, е необходимо да се разберем какво всъщност поражда ревността и какви са адаптивните подходи за справянето ни с нея.

Без съмнение партнъорските ни взаимоотношения вървят далеч по-добре, когато не ставаме прекалено ревниви. Колкото повече удържаме ревността си и я държим далеч от партнъора, толкова по-добре за нас. В повечето случаи ревността се корени в липсата  на увереност в себе си – на усещането, че ще бъдем  подведени, наранени или отхвърлени. Ако не работим по справянето с тези усещания , е много вероятно да се превърнем в жертва на собствените си чувства на ревност и несигурност във всяка една връзка, без значение от обстоятелствата. Подобни негативни вярвания за самите нас се коренят в ранните ни детски преживявания.

Често в настоящите си взаимоотношения несъзнателно повтаряме сценарии, на които сме били свидетели в детството и спрямо значимите за нас фигури – родителите ни или хората, които са се грижили за нас.   Например ако сме се чувствали недостатъчно обичани или игнорирани в детството, много често може да възприемаме и партнъора ни като пренебрегващ , сякаш не сме му толкова важни. Също е възможно несъзнателно да изберем партнъор, който да има нужда от повече независимост или да поддържаме определен модел на поведение, който да отблъсне партнъора ни от нас. Степента, в която сме интернализирали чувството за самокритичност от детството, до голяма степен предопределя доколко вътрешният ни критичен глас ще оказва влияние върху живота ни като възрастни и по-конкретно върху връзките ни. И за да не ставаме жертви на „фаталната си съдба“, ето няколко насоки, които могат да ни помогнат в случаите на ревност:

Помисли какво предизвиква  ревността  – Какви усещания, образи, чувства или мисли възникват, когато ревнуваме? Доколко може би текущата ситуация предизвиква нещо изживяно в миналото, свързано със значима за нас фигура? Колкото повече можем да свържем настоящите ни емоции с минали събития, които изначално  ги обуславят, толкова по-ясно можем да се отграничим от ревността по отношение на текущата ситуация. Изследванията показват, че стила на привързаност оказва влияние върху тенденцията ни да прояваваме ревност. Хората,изградили сигурен стил на привързаност в ранните си години, ревнуват доста по-рядко в сравнение с тези с амбивалентен или несигурен стил на привързаност. В този смисъл колкото повече можем да свържем тези емоции с минали събития, които изначално  ги обуславят, толкова по-ясно можем да се отграничим от ревността по отношение на текущата ситуация. Може да се окаже,че партнъорът ни е единствено и само предпоставка да разиграем един познат за нас сценарий.

Не отреагирай на ревността, а я припознай – В момент на ревност сме способни да предприемем действия, които могат да ни наранят в дългосрочен план. В тези ситуации често решаваме да се отчуждим или да нападнем нашия партньор. Правейки това, ние само създаваме динамиката, от която се страхуваме. Без значение колко силна ревност изпитваме, можем да намерим начин и да се овладеем. Овладяването се случва посредством припознаването на емоциите ни. Признавайки пред себе си , че ревнуваме, отслабваме техния интензитет.  В противен случай рискуваме да нараним и да подкопаем чувствата на човека до нас, задълбочавайки собствените си усещания на недоверие и страх.

Потърси сигуност в себе си  – Най-доброто, което можем да направим, е да вярваме в себе си. Истината е,че нямаме нужда от любовта на точно определен човек, за да се чувстваме обичани. Човешките същества са пълни с недостатъци и несъвършенства и никой не може да ни даде това, от което се нуждаем на сто процента от времето. Това не означава да се отчуждим от хората или да се откажем от това, което искаме, а  означава да намерим вътрешния си център, вярвайки, че ако човекът,с когото сме ни обича, той/тя ще остане до нас. Ако в крайна сметка ревността ни се окаже основателна и партнъорът ни си тръгне, тогава какъв е бил смисълът да ревнуваме някой, който може би никога не е бил за нас?

Говори за чувствата си – Важно да се намерим човек, с когото можем да говорим за ревността си. Хората, които намират позитивното в нас и ни помагат да не потъваме още по-дълбоко в тъгата и несигурността, са именно хората, с които е добре да споделим за чувствата си. Разговорите за това ни дават възможност да осъзнаем ирационалността на мислите и усещанията ни като по този начин ни позволяват да продължим напред. Ако изпитваме трудности с това да се справим с ревността, е подходящо и да потърсим помощта на психотерапевт. Разговорите със специалист могат да ни помогнат да работим върху самоувереността ни,  намирайки по-адаптивни подходи за справяне.

Ревността е често срещана и нормална реакция. Тя става проблематична, когато се превърне в непрекъснато повтарящо се явление, което не ни позволява да се радваме на връзката със значимия за нас човек. Безсъмнение за преодоляването на ревността е необходима емоционална зрялост. Изисква се воля да се овладеем и да не отреагираме по импулсивен или агресивен начин спрямо партнъора ни. Посредством опитността от осъзнаването на причините за ревността и научаването как да подходим в ситуации на ревност, засилваме сигурността по отношение себе си и  нашата връзка.