Кой съм аз от гледна точка на личностния въпросник на Майерс-Бригс?

Типологичният индикатор на Майерс-Бригс (MBTI) е тест за оценяване на типа личност. Теоретична основа на труда на Изабел Бригс се превръща книгата на Карл Юнг „Психологически типове“. С годините тестът е усъвършенстван, но първоначалното намерение на Изабел Бригс – Майерс да открие „защо хората са такива каквито са“ остава основен мотив. В момента MBTI се прилага при милиони хора както с цел установяване на професионална съвместимост, така и като средство за подпомагане на процеса на себеприемане и личностно развитие.

Когато попълваме MBTI – https://psychcentral.com/quizzes/personality/start.php, личностните ни предпочитания се изразяват с четирибуквен код, напр.: ESFP или INTJ като с днешната статия ще се спра върху „дешифрирането“ на тази четирибуквена абревиатура и какво може да ни каже тя за спецификите на личността ни.

Начини на възприемане – сетива или интуиция.

В книгата си „Психологически типове“ Юнг предлага два начина, по които хората виждат света. По-голям процент от индивидите оценяват реалността посредством петте си сетива („сетивен тип – S“). докато други от нас чакат вътрешно потвърждение за реалното, разчитайки на подсъзнанието – фокусът е върху идеите и абстрактното – това, което може да бъде. Това са интуитивните типове (N). Хората, които използват сетивни възприятия, са потопени в това, което е около тях, търсят основно факти – за тях абстрактното не представлява интерес. От своя страна, интуитивните типове обичат да пребивават в света на идеите и възможностите – намират фокуса върху физическата реалност за повърхностен. Подходът, който използват хората, се развива в най-ранното детство и се усъвършенства цял живот. Чисто статистически сетивният тип обхваща около 75% от общата популация.

Взимане на решение – мислене или чувстване.

От гледна точка на Юнг/Бригс хората избират между два начина за достигане до заключение или преценка – посредством обективен логически анализ – мислене (T) или обръщайки внимание на вътрешните си ценности,субективни нагласи и убеждения – чувстване (F).

Хората използват най-вече предпочитания от тях метод. Като се доверяват на техния начин , мислещите често интерпретират решенията на чувстващите като ирационални и субективни. На свой ред, чувстващите често се чудят как е възможно мислещите да останат обективни по отношение на нещата, които са важни за тях.

Четирите предпочитания

Ориентациите Сетивност (S) [ Sensing ], Интуиция (N) [Intuition], Мислене (Т) [Thinking] и Чувстване (F) [Feeling] формират четири основни предпочитания, които определят някои от нашите ценности, навици и черти. Те са :

ST – Сетивност и Мислене;

SF – Сетивност и Чувстване;

NF – Интуиция и Чувстване;

NT – Интуиция и Мислене;

Хората с нагласа ST обичат да действат само въз основа на факти, които могат да бъдат „доказани“ посредством сетивата им. Практически насочени, те работят най-добре в сфери, които изискват безпристрастен анализ като хирургия, икономика, счетоводство или работа с машини.

Хората с нагласа SF също разчитат на сетивата си, но заключенията, до които стигат, се базират повече на чувствата им по отношение на фактите, отколкото на обективен анализ на тези факти. Те най-често се срещат на места, където е необходимо „обслужване с усмивка“ – медицински сестри, социални работници, продавачи. Тук попадат и голяма част от хората на изкуството като изпълнители, художници и др.

Хората с нагласа NF също взимат решения, базирайки се на вътрешните си ценности и убеждения, но вместо да се фокусират върху фактите пред себе си, проявяват интерес към начините нещата да се променят – към бъдещите възможности. Те са привлечени от професии като преподаване, реклама, коучинг, човешки ресурси, дипломация, психотерапия, писане и др.

Хората с нагласа NT също са фокусирани върху възможностите и това, което може да се бъде и да се подобри, но използват способностите си да мислят обективно с цел решаване на проблеми. По-вероятно е те да бъдат открити в професии, които изискват находчиво решаване на проблеми като математика,право, програмиране, финанси и др.

Нагласи – екстроверсия или интроверсия.

Предпочитанието към екстроверсия (фокус навън – към външния свят) или интроверсия (фокус върху вътрешния свят) зависи от предпочитанията към сетивност, мислене, интуиция и чувстване. Може да си екстровертен тип NT или интровертен сетивен и чувстващ тип – ISFP/ISFJ. Първата буква от този код E или I показва предпочитанията екстровертност или интровертност.

Доминиращи и спомагателни процеси.

Да вземем например един от типовете NT. Макар да имат предпочитания към интуиция (N) и мислене (T) ако „намират“ мисленето за „по-атрактивно“, то става техен доминиращ процес. Може интуитивно да долавят, че нещо е правилно, но трябва първо да го потвърдят чрез обективен размисъл. Тъй като мисленето е оценъчен процес, последният елемент от типа на тази линост е „преценка“ (J) [Judgement] и съответно този тип е ENTJ. Последната буква при другите хора е P [Perception – възприятие].

Нуждата от един доминиращ процес да внесе да внесе равновесие в личността е разбираема, но Юнг стига по-далеч и предполага, че всеки човек има нужда и от „спомагателни“ процеси. Така Изабел Бригс достига до идеята, че всеки един от нас има четири съзнателни и четири несъзнателни когнитивни функции, които са подредени по различен начин. Първата функция винаги е доминираща (силната ни страна – зоната ни на комфорт), втората (спомагателна) – също добре развита и предпочитана, третата – подпомага психичния процес макар да се развива по-активно след 30г. и четвъртата – „слабото ни място“, която отнема много психична енергия и затова се стараем посредством максимално използване на доминиращата ни функция  да я „избегнем“ и да не се налага да разчитаме на нея.

Именно спрямо тази специфична подредба се формулират и 16-те личностни типа. От гледна точка на типологията развитието и работата върху нашата последна съзнателна функция (inferior function) би ни помогнало да бъдем по-здравословна версия на самите себе си.

Типовете в работната среда

Когато работим с човек от друг личностов тип, можем да имаме предвид следните най-общи принципи :

– При сетивния тип е подходящо проблема да бъде ясно и бързо артикулиран – с конкретни, видими факти;

– Интуитивните типове ще проявят интерес да помогнат най-вече ако им се представи вълнуваща възможност;

– За мислещите е подходящо да се представят добре обосновани логически аргументи;

– Чувстващите трябва да видят ситуацията през призмата на това, което тя означава за засегнатите хора;

– Преценяващите (J) имат нужда да им се зададе конкретната цел. Те ще държат да постигнат конкретен резултат, докато възприемащите по-скоро (P) ще се отдадат на процеса. Като общо правило силната страна на възприемащите е генерирането на идеи. Същевременно с това тъй като за тях е предизвикателно да приключват със започнатото, имат нужда да работят в екип с някой преценяващ тип, който ще се постарае да доведе нещата докрай.

От гледна точка на Майерс Бригс причината за конфликтите и неразбирателствата между хората се корени в това, че не ценят и/или не разбират различните начини, по които другите виждат света. Например за сетивния тип, който трябва да възприема и преценява на базата на това, което вижда, чува, помирисва и докосва, възгледите и заключенията на интуитивния тип, който просто „знае“ дали нещо е окей или не, изглеждат неразбираеми. За интуитивния тип сетивния гледа прекалено повърхностно – не може да види какво стои „отвъд“ това, което ни заобикаля. По подобен начин мисловният тип подхожда с недоверие към преценката на чувстващия – не проумява как той може да вземе правилно решение, без то да почива на логика и логически аргументи.

Във всички тези случаи личностните типове не си дават сметка, че доминиращият процес при другите макар и различен, функционира добре за тях. Да се опитваш да казваш на човек, че възприятията му са грешни е като да казваш на тревата ,че не трябва да е зелена или че левичарят трябва да стане десничар. В този смисъл ако познаваш типа личност на даден човек, поведението му постепенно започва да става все по-разбираемо.