Всеки един от нас носи скрита лоялност към родителите, бабите и дядовците ни, семейството ,нацията и дори към групи от хора, които даже не познаваме. Концепцията за скритите лоялности се корени в смелостта или по-скоро липсата на такава да си позволим да бъдем по-щастливи от тези, които са ни дали живот.
Какво се случва ако например израствамe в семейство, където брат или сестра ни е с недъг – можем ли да си позволим да бъдем по-щастливи от него/нея, да имаме повече от този близък за нас човек ? Ами ако нашите предци са прекарали целия си живот в бедност, можем ли да си позволим да имаме повече пари, знаейки какво е било преди нас? Ако произхождаме от подобно семейство и сме това дете , което успее да се реализира в кариерно отношение, вероятно ще чувстваме липси в интимния си живот. Или може да придобием много пари, но здравето ни да страда. Винаги ще има някаква сфера на липса или недостиг на нещо, което да не си позволяваме.
Обикновено в подобни случаи сме водени от несъзнавани убеждения като : „ Не си позволявам да имам всичко, защото брат ми е тежко болен“ , или „Родителите ми са страдали толкова много – аз нямам право да имам повече от тях, да бъда по-щастлив от тях“; „Не мога да бъда с жената на моя живот, защото баща ми е загубил съпругата си и от лоялност към него аз ще имам по-малко“, „Мога да си позволя да имам пари, но не и да бъда щастлив в любовта“; „Ще имам страхотна кариера, но не и деца“. Това са малко от възможните примери, в които лимитираме себе си през лоялности, които ни държат с това, че не си позволяваме да бъдем повече от хората, които са страдали преди нас.
За съжаление, когато сме лоялни към страданието на другите, единственото което се случва, е увеличаване на това страдание. Основната причина, която поддържа скритите лоялности, се корени във възможността, която тя ни дава да се почувстваме по-близки с обекта/ите , към които сме лоялни. Ако аз съм лоялен към депресията на майка ми, и съм също толкова депресиран, колкото нея, по един особен начин това ни сближава. Ако бъда лоялен към гнева на баща ми, така ставам по-близък с него. В този смисъл това , което се крие зад скритата лоялност, е любовта или нуждата от свързване. Доколко това е най – добрият начин да се почувстваме близки с любимите за нас хора?
Всяка една лоялност, която ограничава нашите възможности – това което сме или бихме искали да бъдем, е нездравословна. Тя води до това да саботираме самите себе си. И независимо, че може би изглежда егоистично да искаме да имаме или бъдем по-щастливи от предците си, всъщност точно това е била тяхната цел. Ако бъдем лоялни и решим да бъдем също толкова нещастни или дори повече от тях , означава да омаловажим усилията, които те са положили, за да ни има тук и сега и да бъдем щастливи. Би означавало, че техните усилия и страдание са били напразни, защото ние също не си позволаваме да бъдем щастливи. Те са минали през всички тези предизвикателства и страдания, за да може ние да триумфираме, а не да страдаме.
В този смисъл често първопричината за трудностите и страданието, което изпитваме в живота ни, се корени в неща, случили се много преди нас. Идентифицирането и осъзнаването на травми, негативни патерни или скрити лоялности към поколенията преди нас, е първата стъпка към овладяването им. Един от начините да се освободим от скритите лояности, е мислено да си представим човека, към когото смятаме, че изпитваме такава лоялост и да му кажем : „Вместо да повтарям това, което се е случило на теб, обещавам, че ще живея живота си пълноценно“. Друга фраза, която можем да използваме, за да се отграничим, би звучала така : „ Това не са моите чувства и страдание, а преживяванията на някой друг член от моето семейство“.
Има ли повтарящи се семейни истории в поколенията преди теб? Намираш ли прилики в трудностите, които изпитваш сега с тези на предците ти? Ще се радваме да споделиш мнението си в коментарите по-долу