Какво представлява съзависимостта или как да овладеем любовната зависимост?

Винаги влагаш цялата си енергия в името на удовлетворяването на нуждите на другия? Винаги ти си човека, който прави компромисите и саможертвите в партньорските ти взаимоотношения?

Съзависимостта е дисфункционална, едностранчива връзка, в която един от партньорите разчита изцяло на другия за удовлетворяване на неговите емоционални нужди. При нея се наблюдава и системното толериране на безотговорно и зависимо отношение от страна на другия човек. Хората със съзависимост се характеризират с :

– Ниска самооценка;

– Угаждане и напасване спрямо нуждите на другия;

– Липса на здравословни граници;

– Нужда от контрол;

– Обсесия по другия и т.н;

Съзависимостта не е човекът, който си, а начина, по който се държиш. Дори когато е себедеструктивна и дисфункционална, зад любовната зависимост се крие искрената ни нужда да бъдем желани, обичани и ценени. Едва когато осъзнаем и се фокусираме върху удовлетворяването на тези наши нужди, които са били в дефицит, даваме шанс на себе си да осъществим по-здравословни взаимоотношения с друг човек.

Много от хората, които попадат в динамика на съзависимост в партньорството, израстват в среда на отхвърляне, изоставяне, непредсказуемо поведение или насилие. Вследствие на тези ранни детски преживявания, в много от нас често се кодират базови негативни вярвания като :

– Аз съм отговорен за чувствата и емоционалното състояние на хората около мен;

– Аз съм виновен за това, че другият човек е гневен/ тъжен и трябва да направя нещо, за да „оправя нещата“;

– Да оставя другите да имат собствени преживявания е рисковано – трябва да ги държа под контрол;

– Нуждите ми остават на заден план във връзката ми с другия; Винаги приоритизирам неговите.

– Трябва да се „напасна“ спрямо нуждите на другия, за да не го загубя;

– Трябва да съм сигурен, че всички останали са добре, дори и това да е за сметка на моите граници /емоционално състояние и нужди;

– Аз съм виновен за това, че някой се държи некоректно с мен. Трябва да се опитам да спечеля неговото одобрение и да докажа стойността си;

Съзависмостта се корени в акта на себеотрицание и самоизоставяне. Изоставяме, отхвърляме и ставаме неналични за самите себе си. Това е онзи безкраен цикъл на търсене на валидация, одобрение и търсене на любов от външни фактори – най-често партньора. Оставя емоционалната ни чаша празна, а сърцето ни – с горчивина. Даваме на другия до пълно изтощение, изпитваме горчивина – чувстваме се отхвърлени, сами и изоставени.

Зависимите от любов често се привличат от неналични партньори – тип „бохеми“ , със зависимости или някой, който става зависим от тях във финансово, емоционално или друго отношение. Светът на съзависимостта се характеризира с постоянен хаос, турболенция и липса на стабилност.

Процеса на лечение за любовнозависимите е свързан с постепенното приемане на следните истини :

– Чувствата и преживяванията на другите не са моя отговорност;

– Не мога да променя друг човек – мога да променя само себе си;

– Не е моя работа да спасявам другия;

– Стойността ми не се определя от това колко се раздавам за другия;

– Границите ми заслужават да бъдат уважавани;

– Ако някой не се държи окей с мен, това е отражение на собствената му себестойност – не съм длъжен да му давам от енергията си;

– Ако наистина искам да помогна на някого да се промени и излекува, мога да почета на първо място себе си и да поставя здравословни граници с този човек.

Овладяването на съзависимостта започва, когато си върнем цялата енергия, която преди сме насочвали към другия и я фокусираме върху себе си. За да се освободим от този „патерн“, е необходимо да се срещнем очи в очи и предизвикаме собствените си негативни вярвания за любовта и себестойността си, работейки върху подобряване на връзката със самите себе си.

Процеса на овладяване на съзависимостта включва :

– Поставяне и отстояване на граници;

– Съхраняване на енергията ни;

– Практикуване на любов и грижа към себе си;

– Прекарване на време сами със себе си – записвайки мислите си в дневник, медитация, любимо хоби;

– Валидизиране на собствените ни емоции и вяра в инстинктите ни;

– Изграждане на здравословна връзка с детето в нас.