„Осъзнавам, че е странно, но се чувствам доста по-свързан с нея, когато тя пътува или прекарва уикенда някъде с приятели. Когато е вкъщи и се държи супер любвеобвилно, ми идва в повече , започвам да се изнервям и се дистанцирам от нея. Не трябва ли да е обратното?“
„Много искам да намеря партнъор, но просто не мисля,че това може да стане. Не смятам, че някой би искал да е с мен, а и дори да стане, сигурно ще ми изневерява и ще ме изостави. Страх ме е,че ще бъда наранена и просто ще си изгубя времето, но пък искам да имам семейство и деца…в пълна безизходица съм…“
„Жена ми и аз имаме хубава връзка. Е, да, не е перфектна, но какво от това ? Обичам я и я чувствам доста близка. Да, караме се чат-пат като всяка една друга двойка, но успяваме да минем през това и да се сдобрим. Отне не малко време, но сега мисля, че ни е доста добре един с друг.“
„Когато се караме и той иска да си дадем почивка, направо полудявам“. Не мога да го оставя сам! Пиша му постоянно и го предследвам, докато не реши да говори с мен и да се сдобрим. Това го дразни страшно много, но просто не мога да се удържам“.
Четейки тези винетки, намираш ли сходства между себе си и някоя от тях? Всяка една от тях описва различен стил на привързаност, който проявяваме в нашите взаимоотношения с романтични партньори, приятели, семейство и др. От гледна точка на основателя на теорията за привързаността Боулби, стилът на привързаност се развива от раждането до около 2-3 год. и се обуславя от връзката, която сме имали с първоначалния ни обект на привързаност.
Изследванията показват,че стилът на привързаност е относително устойчив във времето и в този смисъл на по-късна възраст с интимните си партньори проиграваме същия стил, който сме изградили в детството. В този смисъл всеки един от нас проявява определен стил на привързаност, а четирите стила на привързаност са сигурна, амбивалентно – тревожна, амбивалентно-избягваща и дезорганизирана. И ако у някои от нас доминира определен стил, то други могат да се припознаят в повече от един.
Сигурен стил на привързаност – Хора с този стил относително лесно се свързват и осъществяват емоционална близост с останалите. Сигурната привързаност дава възможност на хората да се чувстват комфортно както с независимостта, така и с интимността. Те се чувстват комфортно с това да разчитат на останалите и другите да разчитат на тях. Сигурната привързаност се усвоява през родителстване и грижи в ранното детство, които са в синхрон с нуждите на детето.
Несигурен-тревожен стил на привързаност – Хората с този стил имат нужда от постоянно подисуряване от страна на партньора си, че той е до тях и ги обича. Те се чувстват доста тревожни, когато не са с половинката си или чувстват, че по някакъв начин връзката може да бъде прекъсната. Тази тревожност се преодолява обикновено , когато контактът с техния обект нa привързаност бива възобновен.
Несигурен-отбягващ стил на привързаност– При този стил на привързаност се наблюдава нужда от независимост и самодостатъчност. Хората с този стил на привързаност чувстват, че не е безопасно да си емоционално близък с друг човек. Те отбягват да влизат във връзки или целенасочено се дистанцират от обекта си на привързаност. Мразят да зависят от някого или друг да зависи от тях.
Несигурен-амбивалентен стил на привързаност – Предполагам вече се досещаш, че хората с дезоранизиран стил, носят черти както от тревожно-отбягващите, така и от тревожно-амбивалентните. От една страна, те търсят близост, но едновременно с това се страхуват от нея. Това води до подаването на противоречиви, непостоянни и хаотични знаци към обекта на привързаност. Връзките се характеризират с чести раздели и събирания.
Ако въпреки описанията, имаш съмнения кой е твоят стил на привързаност, можеш да ни пишеш на info@filipavelkova.com и ние ще ти изпратим въпросник за определяне на стила на привързаност.
Разбира се, големият въпрос, който седи при всички, които не са със сигурен стил на привързаност, е „Как да проявявам повече черти на човек със сигурна привързаност ?“
За да намериш своя път към промяната, от една страна, е необходимо осъзнаване и съзнателно усилие по посока овладяване на тревожността и страховете, които носим по отношение на свързването с друг човек. Полезни въпроси в тази посока биха били „Кое ни кара да се отдалечаваме или напротив да сме постоянно напрегнати за това дали партньорът ни е верен или не, дали ще остане до нас или не?“;“Доколко имаме нужда от постоянно напрежение и интензивни емоции (дори и те да са негативни), изразяващи се в скандали или търсене на промяна и на какво се дължи това?“;“Кое ни кара да влизаме във връзки от разстояние или да се увличаме по обвързани хора или пък да оставаме на ниво приятели с привилегии?“.
Друго, което би помогнало по посока на търсенето на промяна на стила на привързаност – често дълъг и изискващ работа със себе си процес – е подкрепата на психотерапевт. Връзката с него ни помага да се научим на партньорство – опит, който по-късно можем да пренесем и в отношенията си със значимите хора в нашия живот.