Как да се свържем с детето в нас или как да излекуваме връзката със себе си и другите?

Работата с детето в нас е въздействащ метод за овладяване на минали психологични травми и последващи от тях дисфунционални поведенчески модели. Вътрешното дете е метофора на минало ни Аз, когато сме били деца. Това е онази част от психиката ни, която все още е като едно дете – невинно, лесно ранимо, зависимо и изпълнено с любопитство.

Концепцията за детето в нас изначално се свързва с архетипа на Юнг за „божественото дете – divine child“ – идея, на която по-късно стъпва Лучия Капачоне, за да създаде терапевтичната техника „повторно родителстване“ („reparenting“ на детето в нас). На свой ред, фамилният терапевт Виржиния Сатир доразвива тази теория с тезата си, че психиката ни е мултидименсионална – в нея съществуват различни части/архетипи – вътрешното дете, майката, вътрешният критик, вътрешната самозащита и т.н. Сатир вярва, че постепенното разпознаване и интегриране на различните части в нас, засилва себеосъзнатостта ни и ни помага в процеса на овладяване на травматичните ни детски преживявания.

Посредством свързване с детето в нас, ние се докосваме до информация за нашите най-дълбоки нужди, които често не са били удовлетворени, по начина, по който сме искали, когато сме били деца. „Reparenting” е процесът на среща, разпознаване и удовлетворяване на тези нужди – практикуване на любов към себе си с цел подобряване на функционирането ни като адаптивни възрастни.

Работата с детето в нас се състои от три части – вътрешното дете (inner child), което често пъти в процеса се оказва,че може би е било наранено (wounded child). външното дете (outer child) и възрастното Аз (adult self). Как да разпознаем трите части?

Вътрешното дете

Вътрешното дете е свързано с първичните ни нужди. Това е нашето малко Аз – уязвимо и дълбоко емоционално.То е :

– Уязвимо и лесно ранимо;

– Чувствително;

– Любопитно, креативно и игриво;

– Има нужда от любов, признание и валидация;

– Копнее за близост и сигурност;

– Изразява емоциите си открито (без задръжки) – без значение дали е гняв, тъга или радост.

Ако вътрешното ни дете е наранено, обикновено на лице могат да се наблюдават някои от следните тенденции :

– Базово вярване, че има нещо нередно в мен;

– Страх от изоставяне и загуба на любов;

– Несигурност и ниско самочувствие;

– Загуба на Аза с цел удовлетворяване на нуждите на другите;

– Страх от поставяне на здравословни граници или  неумението да кажеш „не“ на другите;

– Постоянно преследване на дейности, които носят моментално удовлетворение – наркотици, компулсивно пазаруване, отлагане на дейности и т.н.

Външното дете

Външното дете отговаря на нуждите на вътрешното и може да отреагира със свръхпредпазване и изграждане на ригидни граници с околния свят. То е отговорно за самосаботажа и/или себедеструктивните тенденции в нас. Характеризира се с :

– Себедеструктивни действия – зависимости от всякакъв характер.

– Загуба на контрол върху собствените реакции – свръхконтрол спрямо останалите;

– Невъзможност за овлядяване на гнева/агресия;

– Нетърпение и импулсивност;

– Самосаботаж върху личностното развитие и промяна.

– Отблъскване на любовта и грижата от останалите с цел свръхпротективност и предпазване от уязвимост на вътрешното дете. Свръхвзискателност към другите.

Възрастният (Интегриран) Аз

Когато се осъществи здравословен диалог между вътрешното дете и възрастното Аз, обикновено се наблюдават следните тенденции :

– Свързване с усещанията и емоциите в тялото;

– Ясно идентифициране и изразяване на емоции;

– Идентифициране на нуждите и ясното им изразяване , без да се стига до гняв или раздразнение;

– Умение за поставяне на здравословни граници;

– Даване на пространство за дълбоките чувства на вътрешното дете, без те да бъдат потискани и игнорирани;

– Практикуване на грижа и любов към себе си.

Как да се свържем с детето в нас ?

– Сканиране на тялото – свързване с физически усещания. Вместо да търсим разсейване с външни стимули по време на емоционално наситено преживяване, свързването с вътрешното дете изисква да обърнем фокуса навътре. Какво чувствам тук и сега? Какво се случва с мен в този момент? Коя моя нужда не е удовлетворена?

– Затвори очи и визуализирайки твоето минало Аз – себе си като дете (точната възраст не е от значение, когато затворим очи, несъзнаваното само ще подаде точно тази възраст, на която в най-голяма степен сме имали нужда от любов и  грижа), му задай въпроси като „ Какво чувстваш , от какво имаш нужда тук и сега?“.

– Когато мислено се срещнеш с него, можеш да му подадеш послания като „Аз съм тук, за да се погрижа за теб“;“Ти си обичан/а – аз съм тук за теб“; „Ти си в безопасност“; „Ти нямаш вина – ти си само едно дете“.

– Напиши писмо до вътрешното си дете. Разкажи му за себе си и как си справил/а с – как си оцелял/а.

– Практикувай поставяне на здравословни граници. Хармоничните (безконфликтни) взаимоотношения не са равнозначни на здравословни взаимоотношения! Нараненото дете в нас за съжаление често ни кара да копнеем за връзки с хора, които ни нараняват/игнорират/ пренебрегват или с които е невъзможно да бъдем. Това е неговият призив, че иска да получи любов. Бъди човека, който може да му я даде.

– Практикувай грижа за себе си сякаш ти самия си собствения ти родител. Никой друг няма да може да го направи по-добре от теб …

Като акт на грижа за теб самия, можеш да водиш следния ежедневен дневник за себеприемане и работа с детето в теб.

Нещото, за което се самообвинявам/срамувам/съдя, е :…………………………………………………………………..

Ако някой, на когото много държа разбера,че се самообвинява/срамува/съди за гореописаното от мен, какво бих му казал? …………………………………

Искам да простя на себе си, за да се почувствам……………………………………………………………………..

Когато направих тези избори в миналото, аз изхождах от позицията на ( напиши емоционалното състояние, което си изпитвал/а – страх, гняв, несигурност и др.)………………………………………………………………………………

Знам,че съм направил най-доброто, на което съм бил способен със средствата, които съм имал и сега виждам, че вътрешното ми дете е имало нужда от ……………………………………………………………. (грижа, любов, емпатия,сигурност,валидация,одобрение и т.н).

Като възрастен/ на настоящата ми възраст ще удовлетворя тази нужда на детето в мен като направя : …………………………………………………………………

Примери :

– похваля себе си за 5 неща, които съм направил днес;

– отделя 5-10 мин. за медитация;

– приготвя здравословна храна;

– отделя време за разходка в природата;

– водя дневник, пиейки чай;

– пия повече вода/спортувам;

– фокусирам се върху приоритетите си;

– практикувам умението да казвам „не“, когато това е нещото, което вътрешно искам;

– поставям здравословни граници;

– поемам отговорност само за неща, за които се чувствам окей да поема – пускам нуждата от себедоказване или доказване пред другите.

Ако аз бях обичащия родител на детето в мен, което се чувства виновно/се срамува за това, което е/не е направило, бих му казал/а : ………………………………………………………………………………………………..

Гордея се със себе си за : ………………………………………………………………………….

Себеутвържденията ми себеприемане и изразяване на любов към мен самия са : (можеш да измислиш свои и/или да почерпиш идеи от списъка отдолу).

Примери :

– Аз съм обичан;

– Аз съм достатъчно добър такъв какъвто съм;

– Имам право да греша;

– Чувствата ми са валидни;

– Заслужавам любов и прошка;

– Аз съм важен;

– Аз съм цялостен;

– Обичам човека, в когото се превръщам всеки ден.