Как да разпознаем връзката с връзкофоб – eтапи и динамика

Страхът от обвързане има много лица. Той може да се крие зад различни форми на отношения и поведение у потърпевшите. Някои от страхуващите се от обвързване „скачат“ от връзка във връзка в търсене на „правилния“. Други превръщат в изкуство прекъсваното от кратки връзки съществуване като „сингъл“ – отказали се да влизат в сериозни взаимоотношения. Срещат се и такива, които са в привидно стабилна връзка, но с цената на много усилия и „маневри“ като  ежедневни скандали, липса на комуникация и/ли работохилизъм с цел осъществяване на „безопасна“ дистанция с партньора.

Връзките с хора, страхуващи се от обвързване, протичат по сходен начин. Отделните фази могат да имат различна продължителност и да се повтарят в една връзка.

Началото : В началото страхуващите се от обвързване започват връзките си често много страстно и романтично. В състояние на влюбеност тези хора не усещат страховете си. Докато не се почувства „в капан“, страхуващият се обвързване може дори да играе ролята на „ловеца“. В тази роля той може много да натиска отношенията да се развиват, да обсипва партньора с внимание, ласки и грижа.  С други думи докато човекът със страх от обвързване не усети,че връзката е сигурна и ще бъде за постоянно, може свободно да изживява чувствата си. Тогава единствената му цел е да спечели желания за него обект. Тук е важно да отбележим,че изключение от това правило правят хора с несигурен-отбягващ стил на привързаност. При тях дори още в началото на връзката може да се наблюдавата засилена нужда от пространство и дистанция в отношенията и/или връзката да се държи на етап „ виждаме се просто за секс“ или „не търся нищо ангажиращо“.

Средата : Несъзнаваните страхове на страхуващите се от обвързване започват да се появяват, когато партньорът дава да се разбере,че иска връзката да се задълбочи. Тук започва на съзнателно равнище да се промъква чувството,че свободата е загубена, а не несъзнавано се активира убеждението: „близостта е опасна“. Когато се появи усещането „нещата са сериозни“, връзкофобният започва да търси изход. Най-често приложената стратегия на всички страхуващи се от обвързване е бягството.

Това е моментът, когато започват типично да се проявят и другите две лица на страхуващия се от обвързване – „принца/цесата“ и „зидарят“. В лицето на принца/принцесата обикновено след фазата на идеализация на партньора следва фазата на обезценяване. „Принцът“ не може да живее „ежедневието“ с партньора – да търпи недостатъците и различията помежду им. В един момент му става скучно. Дистанцията, от която има нужда, се осъществява посредством обезценяване, мрънкане и критикуване с цел все пак да пробва евентуално да направи партньора „мис/тър перфектен/на“.

От своя страна, в ролята на „зидаря“ страхуващият се от обвързване отново се проявява като търсещ всевъзможни начини за дистанция и „изграждане на стени и бариери“. Ако при „принца/принцесата“ основната стратегия за осъществяване на дистанция е посредством мрънкането, критикуването и скандала, при „зидаря“  бягството типично се осъществява посредством прекарване на максимално много време в работохолизъм/хобита/връзка от разстояние/афера и т.н. По правило връзкофобният държи властта – той определя кога иска да е близо до партньора си и кога не.

Краят : Със задълбочаването на връзката у страхуващия се от обвързване се засилва и усещането „хванат съм в капан“. Нуждата от дистанция и свобода все повече се засилва , както и съмнението дали отношенията изобщо да продължават. Връзката често може да приключи с намесването на трети човек или направо със „скачане“ в нова връзка.

Постфактум раздялата : Веднъж разделил се с партньора, страхуващият се от обвързване може да усети голямо, но понякога краткотрайно облекчение. Възможен сценарий тук е след време да осъзнае, че партньора му липсва или е загубили „единствения“ човек, който някога го е обичал и да се опита отново да го потърси. В момента на получаване на свободата тя изведнъж загубва своята атрактивност. Никой връзкофобен не слага окончателен край. Зрелият начин на раздяла с изговарянето на това между двамата много често липсва – несъзнавано се оставя „вратичка“.  По някакъв начин се намира продължение.  Типична е динамиката на често късане и повторно тръгване до момента, когато партньорът на страхуващия се от обвързване  достига до такъв предел,че след много опити в крайна сметка може да се реши да сложи окончателен край на тази токсична динамика.

Почти във всяка връзкофобна връзка се откриват тези три стадия на първоначална уравновесеност, постепенно засилваща се нужда от дистанция у страхуващия се от обвързване и накрая най-често приключване на връзката. Тези фази могат да продължат между седмици и месеци  (в по-честия случай) и години. Зад тази динамика стои прост психологически механизъм – партньорът на страхуващия се от обвързване губи контрол върху емоциите си.

Чувството на влюбеност с пеперудки в корема е тясно свързано с липсващия, недостатъчен контрол върху случващото се. Фаталното е,че загубата на контрол, т.е страхът да се загуби другия подклажда страстта неимоверно. Вместо да решат да „пуснат“ другия несигурността предизвиква у партньора точно противоположния импулс,а именно прекалено много да иска от половинката си. Загубата на контрол често води до засилване на любовните чувства. Този прост принцип е нещо, което са усетили повечето хора – един партньор, който ти е в кърпа вързан, не е особено вълнуващ – усещането за загуба на контрол увеличава желанието. В здравословните връзки също понякога ту единия, ту другия партньор искат ту повече близост, ту повече дистанция в зависимост от ситуацията и предразложението. Разликата е,че в здравословните отношения амплитудата не е толкова голяма и ролите не толкова едностранно разпределени.

 Механизмът на загуба на контрол води до няколко типични симптоми , които всеки , който е бил във връзка със страхуващ се от обвързване,познава  :

• Емоционална нестабилност или връзка на принципа на пътуване с влакче в увеселитен парк:

Партньорите на страхуващите се от обвързване преживяват водовътреж от емоции – ако партньорът ги потърси – те са на седмото небе, ако бяга – те са отчаяни и гневни. По този начин стават изцяло зависими от маневрите за близост и дистанция на половинката си , което резултира в преживяването на постоянни емоционални ups & downs.

• Преживяване на необозрима страст – „Никога не съм бил/а толкова влюбен/а“ :

Страхът от загубата на другия прави любовните чувства да изглеждат необозрими. Връзката се преживява като „голямата любов, която е невъзможна“. Истината е,че високото ниво на адреналин води до грешни изводи. Липсата на сигурност и предвидимост се бърка с чувството,че си срещнал „голямата любов“. Така партньорът и връзката се надценяват прекомерно.  Чувството на влюбеност се запазва посредством високите нива на адреналин, което може да ни накара да си въобразяваме,че сме срещнали сродната си душа.

• Обсесивно мислене за партньора и връзката :

Поведението на страхуващия се от обвързване е крайно непредсказуемо и непостоянно. Непрестанната амбивалентност в посланията: „Ела по-близо“ – „Стой далече“ е изключително пристрастяващата за мозъка на партньора. Той  осъзнато или не стои в състояние на постоянен страх от загуба и опити да „разгадае“ поведението на партньора си. Тази неяснота води до това мислите да кръжат основно около отношенията с половинката : „Той/тя обича ли ме?; „Разиграва ли ме?“; „Къде е бил днес?“/“Защо е на линия и не ми отговаря?“ и т.н. Целта на тези размишления е една – да се постигне сигурност и предвидимост.

Себеобезценяване : “Какво не ми достига?“/“Къде греша?“/“Какво не правя както трябва?“ :

Партньорите на страхуващия се от обвързване  често понасят множество отхвърляния, които се отразяват на самочувствието им. Оттам се поражда и несигурността,че вероятно те не правят нещо както трябва. Това резултира в едно интензивно занимаване в търсене на собствените реални и въображаеми слабости. Тези съмнения са и опит да се реши проблема – идентифицират се собствените слабости с надеждата партньорът най-накрая да се реши на стабилни взаимоотношения. Вследствие на това те често занемаряват  „връзката със себе си“ –  собствените интереси, професионален и личен живот извън връзката губят смисъл. Крайната фаза на това е търсенето на зависимости от всякакъв тип – цигарите, алкохола, хазарта и др. предоставят възможност за „бърза утеха“.

В много от случаите партньорите на връзкофобните предприемат опити да се откъснат , но особено в началото често не успяват. Раздялата със страхуващ се от обвързване е като раздяла с наркотик – главният симптом са абстинентните болки.

Тук правя уточнението, че дори и да сте се припознали като партньор на страхуващ се от обвързване това не означава, че трябва задължително да приключвате отношенията си с този човек (макар че подозирам,че особено ако отношенията Ви продължават от дълго време, вероятно вече всичките Ви приятели Ви съветват за това).  Идеята на поста е да си дадете сметка,че ако сте в такава връзка, партньорът Ви няма да се промени – нито за вас, нито за следващия/ата и нито Вие , нито любовта Ви ще го „спаси“ или „излекува“. Най-малкото защото поведението му е плод на несъзнавани от него страхове, които дори и да бъдат осъзнати, са доста трудни за контролиране на съзнавано разнище и най-важното : нямат нищо общо с Вас. Единственото, което може да му помогне, е задълбочено и целенасочено да работи дълго време върху себе си. Произходът на страха от обвързване лежи в ранните взаимоотноошенията с първичните обекти на привързаност – родителите.

За тези от Вас, които вече са решили да приключат тези отношения, може да следите следващия ми блог, където ще опиша някои от насоките за това.