Как да се разделим с бившия партньор, когато това ни се струва невъзможно?

Да продължим напред след приключването на връзка с човек, когото не сме били готови да пуснем, отнема време. И докато чувствата на тъга и безнадеждност са нормална фаза от процеса на скърбене през първите 2-3 месеца , какво се случва, когато просто не можем да спрем да мислим за този човек? Губим съня си, имаме усещането, че сме изпуснали единствения човек, който може да ни направи щастливи, превъртаме отново и отново всички онези ситуации и моменти, в които сме могли да постъпим по различен начин.

Ако се чувстваш или си се чувствал така – не си единствен. Но когато това преживяване сякаш излиза извън контрол, е необходимо да си зададем някои важни въпроси. И не, тези въпроси не са : „ Какво не е наред с мен?“ или „Как да си върна бившия/бившата?“, защото те няма да ни изкарат от затворения кръг на пристрастяването.

Когато поставяме на пиедестал някой  в ума си и го възприемаме като „един-единствен и никой друг“, често зад това се крие наша лична рана от миналото и/или неудовлетворени нужди от по-ранните ни преживявания. Подсъзнателно този човек ни напомня за някой от детството ни – най-често родител, с когото сме имали сходно преживяване на отхвърляне/изоставяне. Динамиката с бившия, „неналичен/недостижим“ партнъор ни проиграва отново познатия сценарий на невъзможността за удовлетворение на нуждите ни от любов, валидация/одобрение по същия начин, както когато сме били по-малки и вероятно те не са били удовлетворени така, както сме искали. Именно факта, че този човек репрезентира важна фигура от детството, ни „закача“ за него и ни кара да „преследваме“ толкова силно и интензивно неговата любов и одобрение, отколкото иначе бихме го направили. Когато осъзнаеш това, можеш да отграничиш бившия си партньор от онази ранна неудовлетворена нужда и да се върнеш към това как да я удовлетвориш, бидейки наличен сам за себе си.

Да разпознаем преноса, който неосъзнато сме направили от значима фигура в миналото върху бившия ни партньор, е особено въздействащо осъзнаване, защото дори самият акт на това ни дава възможност да продължим напред и да видим разликите между там и тогава и тук и сега. Да, когато сме деца сме зависими от родителите си. Да, тогава ако значимият друг ни напусне, Е възможно и да не е оцелеем. Да, тогава стратегиите ни за справяне за ограничени. Но тук и сега ние вече не сме деца – ние сме възрастни. Тук и сега ние можем да се погрижим сами за себе си. Тук и сега притежаваме много по-голям диапазон от стратегии за справяне. Когато знаеш,че нямаш нужда от другия, за да те „спаси“ от собствените ти чувства, имаш възможността да се докоснеш до ресурсите ти за справяне, до вътрешната ти сила и устойчивост.

Трудните раздели могат да се окажат голям подарък ако сме склонни да изследваме себе и се насочим навътре. Те ни дават възможност да осъзнаем собствените ни модели на свързване с другия, неосъзнати патерни и стил на привързаност. И колкото и да е изкушаващо  да насочим цялата си енергия върху това как да си върнем бившия партньор или спечелим обратно неговата/нейната любов, е важно да знаем,че зад това отчаяние стои нещо много по-дълбоко – нещо лично наше, което няма нищо общо с другия. И без значение дали си върнем обратно този човек или не, ако не работим върху себе си, раната ще продължава да бъде там. Днес я актуализира този човек – утре ще бъде друг. Докато в един момент не осъзнаем, че всъщност другия няма значение. Той е просто поредния нов герой в нашия стар, добре познат от миналото сценарий.

Преследването на „недостъпни“ хора е себеотхвърляне. И ако усещаш,че често се оказваш в този сценарий, е време да забавиш темпото и да се върнеш обратно към себе си. И тук едва ли ще разкрия нещо ново, което не знаеш или не си чувал преди, но вероятно щом четеш статията все още не е достигнало напълно до теб или имаш нужда да си го припомниш, а именно : Никой друг не може да ти даде усещането за цялостност. Никой друг не може да удовлетвори всичките ти нужди изцяло. Това е вътрешна работа! Ти носиш отговорността да удовлетвориш собствените ти нужди. Ти носиш отговорността да се погрижиш за себе си. Ти и само ти…

В помощ на процеса на раздяла, може да помислиш върху следните въпроси :

1. „Коя е онази моя неудовлетворена нужда, която искам партнъорът ми да удовлетвори вместо мен? “ (валидация/ комфорт/ любов и т.н)

2. „Ако гледам на този човек като „разрешение“ на мой проблем, кой е този „проблем“? ( справяне с тревожността; създаване на усещане за близост/сигурност/комфорт; чрез него/нея си доказвам,че съм важен/заслужавам любов и т.н)

3. „На кой значим човек от миналото ми , ми напомня този човек?“ (N.B : Тук полът не е основополагащ. Например може динамиката с бившия ми (мъж) да повтаря динамиката на взаимоотношенията между мен и майка ми.)

4. Ако трябва да съм напълно честен/на със себе си , какви страхове и несигурности ми се актуализират посредством преживяванията ми с този човек? (не съм достатъчно добър/ има нещо нередно в мен и т.н).

5. „Как мога да започна сам/а да удовлетворявам тази нужда, без да разчитам на бившия ми?“

6. „Следващият път, когато се чувствам тревожен,че го няма или ми липсва, с кого мога да поговоря/на кого мога да се обадя вместо да търся него/нея?“

7. „Ако отново се почувствам тревожен/на и няма на кого да се обадя, как мога да успокоя и подкрепя сам/а себе си?“