Как да поставяме здравословни граници?

Границите играят ключова роля както за взаимоотношенията ни с останалите, така и за цялостното ни психологическо благополучие. Поставянето на граници е умение. Ако сме израстнали в среда, в която сме се научили вечно да угаждаме на другите и да се съобразяваме на първо място с техните нужди, поставянето на граници вероятно е нещо крайно чуждо и непознато за нас. Ако като деца сме играли ролята на  „вечно обгрижващия“, игнорирането на собствените ни нужди може дори да се е превърнало в наша собствена „норма“, а на отстояването на границите ни да гледаме като на риск да обидим/нараним или отблъснем другия – риск за мира във взаимоотношенията ни.

Хармоничните взаимоотношения често не се равняват на здравословни взаимоотношения. За съжаление или не търпението, разбирането и добротата не са най-ефективните начини за справяне особено когато си заобиколен от хора, които постоянно съзнателно или не тестват границите ти. Истината е проста – те прекаляват, а ти поддаваш. За да избегнем това, здравословните граници предполагат да знаеш какви и докъде са собствените ти лимити.

Как да поддържаме здравословни граници?

Дай си сметка за лимитите си.

Няма как да поставиш здравословни граници , когато имаш съмнения относно това кои са твоите емоционални и психологически лимити. Помисли си кои действия и/или поведение от страна на останалите можеш да толерираш и кои предизвикват в теб вътрешен дискомфорт, раздразнение и стрес. Именно тези вътрешни усещания могат да ни насочат за това кои са собствените ни лимити.

Свържи се с чувствата си.

Двата ключови емоционални индикатора, че границите ни са нарушени, са чувството за  дискомфорт и горчивина. Полезно упражнение е да ги определим в скала от 0 до 10 , където от 6 до 10 се счита за високо равнище.  Ако се намираш в горния регистър на тази скала, можеш да се запиташ : „Какво ме кара да се чувствам така?“; „Какво искам аз?“; „Какво не е окей за мен във взаимоотношенията ми с този човек ?“. Най-често горчивината е резултат от усещането за незачитане – от това, че някой се е възползвал от нас. Наличието на усещането заа горчивина и дискомфорт са  добър повод да преосмислим или предоговорим взаимоотношенията си с дадения човек.

Практикувай изразяване на искрена обратна връзка.

Липсата на здравословни граници е често свързана с неумението да казваме „Не“ и/или да изразяваме ясно и категорично това, от което имаме нужда. Страхът ни от потенциално отхвърляне и конфронтация, ни кара да премълчим и пренебрегнем нуждите си. И макар  да знаем,че другите не четат мисли, често очакваме,че те някакси ще се досетят сами от какво се нуждаем. Обикновено това , което се случва, е че позволяваме отново и отново другата страна да прекрачи границите ни , докато се стигне до момента, когато гневът ни надделява и избухваме неудържимо. За да избегнем момента, в който буквално „затръшваме вратата“ в лицето на другия човек, е важно „навреме“ да комуникираме нуждите си със спокоен тон, но ясно и категорично. С други думи още когато дискомфортът е на ниво макс. 3-4, а не когато е на 10 и контролът на емоциите ни е практически невъзможен. Контринтуитивно често именно своевременното вербализиране на нуждите ни пред другия увеличава възможността за избягване на потенциален конфликт и достигане до разрив във взаимоотношенията.

Позволи си го…

Най-големите „виновници“ да не позволяваме на себе си да поддържаме здравословни граници са страхът, вината и неувереността. Може да се обвиняваме, че си позволяваме да  помислим  за себе си. Може да изпитваме съмнения от това как би се почувствал другия от това. Може да се страхуваме, че отстоявайки границите си, ще загубим любовта му. Всички тези чувства колкото и да ни изглеждат оправдани и валидни, ни вкарват в емоционалния навик на игнориране и себеотхвърляне. Но какво се случва, когато винаги поставяме нуждите на другия пред своите? Какво се случва с реципрочността на взаимоотношенията ни? Какво се случва с баланса между даване и получаване? Единствената връзка, в която съществува дисбаланс между даване и получаване, е между родител и дете. Родителят дава – детето получава. Във всяка една друга връзка този продължителен дисбаланс не удържа! Интересното е, че този който често си тръгва, е именно този, който е получил повече…

С малки крачки към големите промени.

Ако концепта за поставяне на граници ти звучи като странен покемон, който не си познавал досега, помисли в коя сфера или с кой човек би ти било най-малко дискомфортно да ескпериментираш овладяванеto на това умение. Може да започнеш с нещо съвсем малко, ежедневно – нещо, което в твоите очи крие възможно най-минимален риск или просто с човек, на когото имаш повече доверие. Поставянето на граници е като шофьорски курс  – с всеки следващ път ставаме все по-уверени и спокойни, че може да се справим и овладеем ситуацията.

Направи грижата за себе си приоритет.

Приоритизирането на грижата за себе си включва да си позволим да поставим себе си на първо място. Когато се грижим за себе си, нашата нужда от поставяне на здравословни граници, се засилва. Границите са не просто признак на здравословни взаимоотношения с останалите, но и знак за себеуважение и себезачитане.

Позволи си да бъдеш важен за себе си !