Как да излекуваме връзките си?

Как да излекуваме връзките си?

В основата на личностното ни израстване стои възможността ни да излекуваме взаимоотношения си с останалите. Въпросът, който трябва да си зададем, е : „Ако някога сме обичали човек, с когото връзката ни сега е приключила, или в нашето съзнание тя/той ни е наранил, какво се случва с любовта?“ Това, което обикновено избираме да правим, е да се затворим за тази любов по две причини. Първата е, защото вече не искаме да усещаме болката от загубата или предателството, или просто защото по този начин се опитваме по индиректен начин да „накажем“ другия.

Често когато преживяваме раздяла, повечето хора ни съветват да прекъснем връзката си с този човек. И какво следва от това? Какво става ако си бил в брак с някого, но този брак приключва, партньорът ти е имал афера и продължава напред с друга връзка. Ако решиш да прекратиш изцяло връзката си с този човек, как би се отразило това на детето ти?

Има, разбира се, и други връзки – не само с партньори или родители. Ние сме във връзки с всичко около нас – нация, етнос, религия и т.н. В този смисъл как можем  да излекуваме връзките си ?

Процесът на лечение и израстване започва с осъзнаване. Много често това, което се отрича, е най-важният за нас урок от връзката. Много по-лесно е да накажем другия, да кажем че той/тя е лош. Живеем в контекста на общество, в което се проповядва, че този, който наранява, трябва да бъде наказан, че той вече не заслужава нашата любов.  По-трудно е да се изправим лице в лице срещу непреодолимата болка от загубата, която всеки един от нас е изпитвал.

Когато детето от ранни години бива насърчавано да вижда другия, който го е наранил като лошия, като този, който трябва да бъде наказан или да бъде мразен или изключен, какво се случва с невиността на детето ? Тя бива изгубена завинаги. Нека да не забравяме обаче, че ние сме тези, които решаваме да се изключим от любовта си към човека, който ни е наранил, защото така е по-лесно. И тогава невинността ни е загубена в опита си да му отнемем нещо – нашата любов. Но това е една илюзия. Отричаме единствено и само себе си.  Единственото нещо, което може да ни върне невиността, е да си спомним за любовта, която сме изпитвали към този, който ни е наранил. Едва когато си спомним за любовта си към този човек,  ще можем да си върнем тази загубена невиност.

Единствено в момента, когато си спомним за любовта, която е съществувала между нас и другия, постигаме мир със себе си. Тогава дори актът на прошка вече не ни е необходим. Прошката идва сама. Това, разбира се, не означава, че осъзнавайки какво се е случило, ще станем най-добри приятели с този човек или ще имаме отново дълбока и пълноценна връзка. По този начин просто можем да си върнем нещо, което сме изгубили. Връщаме си отново невиността и вътрешния мир. Защото всъщност дълбоко в себе си това е, което сме търсили – не наказанието, а вътрешния мир…