Случвало ли ти се е да си зададеш въпроса : „Kаква е причината да повтаряме едни и същи нежелани модели на поведение отново и отново?“ Ако отговорът ти е „да“, вероятно си част от големия процент от хора, които искат да излязат от този цикъл. С настоящата статия можеш да откриеш няколко полезни стъпки, с които да си помогнеш по пътя на промяната.
В процеса на социализация в ранните ни години изграждаме множество стратегии за справяне, които остават отпечатък в несъзнаваното ни. Отначало тези коупинг механизми са играли ролята на стратегии за задоволяване на нуждите ни. Често тези механизми са привидно латентни до момента, когато биват актуализирани от конкретни емоции и свързаните с тях ситуации от средата, които ги реактивират.
Разбира се в много отношения изграждането на стратегии за справяне е полезно. Но когато порастваме и нашите ценности се променят, много от тези програми подобно на стари обувки, които са ни омалели и е време да сменим с нови – вече по-скоро ни пречат, отколкото ни помагат. Например гневът може да е бил печеливша стратегия да получим това, което искаме като деца, но тук и сега да се развикаш на шефа ти едва ли ще задоволи нуждите ти по време на бизнес среща. И макар че е трудно да „опитомим“ несъзнаваното, има много креативни начини, с които да променим поведението си както на съзнавано, така и на несъзнавано равнище.
1. Какви може да са ползите – съзнавани или несъзнавани от това поведение ?
Колкото и да не ти се иска да прочетеш това, е факт, че когато нещо присъства в живота ни, дори и съзнателно да си мислим, че то ни пречи, на несъзнавано равнище то винаги ни дава нещо – т.е имаме полза от него. Ако вземем отново примера с гнева, може би когато се разгневим, най-накрая можем да изразим това, което иначе се страхуваме да кажем и после удобно да се оправдаем как сме се поддали на емоциите си. В този случай ползата би била нещо като „шанс за открита комуникация“… може би ?
Когато открием скритите ползи, може да помислим с какво може да ги заменим. Може би вместо крещене можем да работим върху асертивността си – трениране на умението да изразяваме искрена обратна връзка, преди да се стигне до момент на ескалация. Преди да си дадем сметка и да открием подсъзнателната полза, би било доста трудно да изградим нов, по-здравословен модел.
2. Свързване на новите навици с ценностите ни.
Всеки от нас живее живота си спрямо вярванията и ценностите, които изповядва. Хората биха дали всичко за вярванията си. В повечето случаи те са несъзнавани. За да интегрираме нови стратегии на мястото на стари, е необходимо тези стратегии да бъдат по-скоро в унисон отколкото в противоречие на нашите базови ценности и вярвания. Причината за това е,че първоначално сме изградили тези „нежелани“ поведения именно защото там и тогава сме ги възприемали като нещо, което подкрепя вярванията ни. За тази цел можем да седнем и напишем между 10 и 15 причини за това защо здравословното поведение, което искаме да интегрираме дори още повече подкрепя ценностите и вярвания ни като по този начин ще създадем резонанс между съзнаваното и несъзнаваното в психиката ни.
3. Оспорване на вярванията и мислите, които предизвикват реакцията ни.
Колкото и лесно да звучи, за повечето хора това е нещо доста ново и нетипично. Отговорите ни спрямо средата са вследствие на възприятието, което имаме за нея. Например ако закъсняваш за работа, могат да възникнат мисли като „ Всички ще си помислят,че съм несериозна, че не ми пука за работата. Шефът ми няма да ме изтърпи дълго.“ Докато възникват тези емоционално наситени мисли, всъщност намаляваме възможностите си да мислим рационално и да вземаме адекватни решения. За да сменим перспективата, може да предизвикаме тези мисли и да се запитаме неща като „Доколко това, което си мисля е истина?“, „Колко реалистично е да си го мисля?“. Когато осъзнаем, че реална опасност няма, реакцията ни спрямо стимула от средата веднага се променя.
4. Пренаписване на новата програма.
От ключово значение е да бъдем осъзнати по отношение на това какво по-конкретно в поведението си искаме да променим? Всеки път, когато осъзнаем, че сме на път да се впуснем в нежеланото поведение, това автоматично ни кара да бъдем осъзнати за настощия модел. Тази позиция на Аза като страничен наблюдател ни позволява да бъдем много по-осъзнати и този път да направим съзнателно нов, по-различен избор. Когато постигнем това, може с повторение да изградим нова стратегия. Тъй като несъзнаваното се препрограмира посредством повторение, по този начин постепенно пренаписваме патерна, който преди това е съществувал в полза на нов такъв.
5. Автосугестия !
Автосугестията e форма на „хакване“ нa несъзнаваното. Техника работи най-добре, когато мозъкът е в състояние на релаксация ( алфа и тета вълни ). Това случва по време на медитация или хипноза. Автосугестията е процесът на свързването на репетитивни мисли с интензивна емоция. Например ако искам да променя вярването си „не съм достатъчно добър“, докато съм в състояние на дълбока релаксация, мога да си спомня/да визуализирам примери за ситуации, в които съм бил/а достатъчно добър/добра и да се фокусирам върху позитивната емоция, която тези ситуации предизвикват. Мозъкът учи посредством емоция и повторение. Когато продължително време повтаряме този процес всеки ден, постепенно мозъкът започва да интегрира новия модел на поведение или вярване.
Защо това е важно?
С интегрирането на нови, по-адаптивни модели на поведение, даваме възможност на себе си да спрем със самосаботирането и да действаме по-активно по посока на реализирането на целите и мечтите ни.