Постоянни признаци на силна и несвързана с конкретно събитие тревожност, нарастващи по интензивност страх и вегетативни симптоми като: ускорен пулс, усещане за задушаване, прималяване, изтръпване на краката и ръцете, изпотяване и завладяващи натрапливи мисли като „Ще припадна всеки момент, умирам…губя контрол…сигурно полудявам…”
Може би звучи познато?
Без значение дали се е случвало на теб или имаш близък, който е споделял подобни оплаквания, най- често тези прояви се свързват с така наречените паник атаки. Безсъмнение определени медикаменти, предписани от психиатъра, ще облекчат част или почти изцяло симптомите. Понякога хранителните добавки или алтернативни методи също могат да дадат положителен резултат, но дали това е достатъчно за овладяването на тази симптоматика?
Често паник атаките ни алармират за необходимостта от промяна и по-голяма осъзнатост – на мислене, начин на живот, отношения с близки, минали събития и др. За всеки човек под маската на тази симптоматика могат да се крият различни психологически причини, осъзнаването на които, дава възможност да се открият и алтернативните решения за промяна.
Психотерапевтичната практика показва, че много често човек си „слага” маската на паник атаките, когато е изправен пред невъзможен за разрешение вътрешен конфликт, свързан с родителителите и/или интимния партнъор. Обикновено конфликтът е породен от начина ни на мислене, който се нуждае от промяна по посока проявяване на по-голяма отговорност, самоуважение и отстояване на собствените потребности във връзката. В тези случаи, от една страна, подсъзнанието ни изисква промяна, но, от друга, тя е плашеща, защото предполага напускане на зоната на комфорт, с която сме свикнали. Тук зоната на комфорт най-често се свързва със състоянието на зависимост, опияняващото чувство, че може да си позволиш все още да си дете и друг да се грижи за теб – без значение дали това ще бъде родител или партнъор, да решава вместо теб и да се променя заради теб.
Именно защото промяната е трудна, паническите атаки всъщност се превръщат в удобното оправдание и „лесният изход“, за да останеш в конфликта, в разочарованието от другия, в положението, че „нямаш късмет”, „не ти върви” и т.н. Същевременно с това, те носят със себе си и друга, често неосъзната „полза“. Те „дават възможност“ другият да остане до нас, да се грижи и притеснява за нас. По един парадоксален начин паник атаките могат да засилят близостта между нас и значимите за нас хора. В този смисъл ако си изпитвал паник атаки, помисли дали зад тях не се крие нуждата от промяна в партньорските взаимоотношения и/или спрямо роидтелите ти и на каква основа се градят те?
Това, разбира се, е само една от възможните насоки за осъзнаване на психологическите процеси, които имат отношение към паническите атаки. За да намериш своя верен път към промяната, е важна подкрепата на психотерапевт. Връзката с него ни помага да се научим на партньорство – опит, който по-късно можем да пренесем и в отношенията си със значимите хора.