Кои са четирите стила на комуникация?

Случвало ли ти се е да водиш разговор с твой близък и да усещаш,че изобщо не се разбирате? Сякаш независимо от това колко детайлно се опитваш да обясниш гледната си точка в крайна сметка просто се разминавате. Причината за това най-вероятно се крие в един от четирите стила на комуникация, които придобиваме в детството.

Стиловете на комуникация попадат в четири основни категории : пасивен, агресивен, пасивно-агресивен и асертивен. Във всеки един момент, в който комуникираме с някого, използваме един от четирите стила на комуникация. Те се развиват в най-ранните ни години посредством хората от обкръжението ни – нашите семейства, приятели, учители и др. За съжаление повечето от нас не са израстнали със здравословен, асертивен стил на комуникация. Вместо това най-често възприемаме този стил, който в най-голяма степен е работел за нас в средата, в която сме израстнали. Разбира се, това не значи,че този стил работи до такава степен за нас и сега. Понякога именно начина ни на комуникация с останалите се явява причината да изпитваме трудности в изграждането на близки взаимоотношения с тях.

Четирите стила на комуникация

Пасивен :

По какво да го познаеш ? При пасивния стил на комуникация избягваме изразяването на личните си нужди, желания или потребности най-често с цел „да се запази мира“. Характеризира се с липса на очен контакт, прегърбена стойка, отбягване на конфликтни теми, извинения, себеумаловажаване на собствената гледна точка и т.н.

• Как изглежда на практика?
• А: Какво става ? Усещам, че има някакъв проблем, но не ми казваш?
• Б: (отбягвайки очен контакт): Ами не, смисъл…може би нещата не са съвсем същите,но виж, всичко е наред. В крайна сметка нещата са такива каквито са и … не,като цяло всичко е наред, не си мисли глупости…добре съм.

• Какви са плюсовете и минусите?

С пасивния стил на комуникация рядко можеш да се превърнеш в нечия „мишена“ . Това естествено намалява тревожността и те предпазва от конфронтация и нежелан конфликт. Същевременно с това обаче липсата на асертивност по отношение на собствените нужди и приоритизирането на чуждите в дългосрочен план може да доведе до усещане за малоценност и понижена самооценка.

Агресивен :

• По какво да го познаеш ? При агресивния стил на комуникация изразяваме нуждите си ясно и директно, често нарушавайки чуждите граници. Характерни за този стил са словестните атаки, спонтанните избухвания, прекъсвания на събеседника, липса на толеранс в ситуации на фрустрация, обвинения и т.н.

• Как изглежда на практика?

• А: Какво става ? Усещам, че има някакъв проблем, но не ми казваш?
• Б: Е,как да не съм ти казал? Казах ти хиляда пъти,че не искам да се срещаш в този човек! Изобщо слушаш ли ме като ти говоря ? Както винаги въобще не те интересува моето мнение, винаги си правиш каквото си искаш. И вместо да ме питаш какво става, най-добре се погледни , поведението ти на нищо не прилича.

• Какви са плюсовете и минусите?

Агресивният стил на комуникация ни дава възможност да бъдем „чути“ и да изразим ясно гледната си точка, без да се усещаме уюзвими. Същевременно с това този стил на комуникация може да доведе както до това да нараним и отблъснем събеседника си,  така и до усещане за срам и вина вследствие на поредното ни избухване.

Пасивно-агресивен :

• По какво да го познаеш ? При пасивно-агресивния стил на комуникация привидно изглежда така сякаш комуникацията е уместна и приветлива. Вдействителност на едно вторично, едва доловимо развнище той носи враждебно и манипулативно послание. По този начин човекът всъщност държи контрола над ситуацията и избягва влизането в директна конфронтация. Пасивно-агресивният стил на комуникация се отличава с критики, обвинения, сарказъм, маскиран гняв, отхвърляне на чуждото преживяване, разминаване между думи и действия и др.

• Как изглежда този стил на практика?

• А: Какво става ? Усещам, че има някакъв проблем, но не ми казваш?
• Б: (със спокоен тон): Виж, не съм ти ядосана, но определно трябва да си преосмислиш начина, по който се държиш. Всеки друг би бил ядосан на мое място. Наистина е много тъжно как заради теб стигнахме дотук. И това не ме наранява,но… няма как – трябва да си промениш отношението.

• Какви са плюсовете и минусите?

Пасивно-агресивният стил е не толкова отчетливо враждебен колкото агресивния. Комуникиращият успява да упражни контрол посредством индиректна манипулация като по този начин избягва риска от поемането на лична отговорност от влизането в директна конфронтация. Същевремнно  с това обаче пасивно-агресивният стил на комуникация може да предизвика гняв, обида и отчуждение у другия, възпрепятствайки осъществяването на близостта, която търсим.

Асертивен :

• По какво да го познаеш ? При асертивния стил на комуникация ясно и открито изразяваме своите желания и нужди, отворени сме към това да изслушваме чуждото мнение, зачитайки чуждите граници. При този стил слушаме, без да се прекъсваме,  разговаряме с ясен и спокоен тон на гласа с готовност да търсим  решенията на проблемите заедно.

• Как изглежда този стил на практика?

• А: Какво става ? Усещам, че има някакъв проблем, но не ми казваш?
• Б: (със спокоен тон): Чувствам се объркана, защото искам да прекарвам повече време с теб, но ми изглежда сякаш си имаш други приоритети. Дали това е така?

• Какви са плюсовете и минусите? С асертивния стил на комуникация благоприятстваме изразяването както на нашите, така и на чуждите желания и нужди. В дългосрочен план практикуването на този стил на комуникация води до повишаване на самооценката ни и удовлетвореност от живота. Същевременно с това този стил отново крие риска на моменти да бъде интерпретиран като агресивен, особено от хора, които обикновено практикуват пасивен или пасивно-агресивен стил на комуникация.

Както може би става ясно, ако се стремим да се придържаме към асертивния стил, то шансовете ни да осъществим комуникация, основана на разбиране, компромис и взаимност,се увеличават. Дори и да отчитаме,че този стил не е типичен за нас никога не е твърде късно да експериментираме и да го приложим в комуникацията си с останалите. Ето и няколко въпроса, които могат да помогнат в тази посока:

• Кой от четирите стила на комуникация смяташ,че в най-голяма степен е познат за теб?
• Как смяташ, че си адаптирал/а стила ти на комуникация спрямо твоето обкръжение?
• Можеш ли да се сетиш за примери на хора около тебе, които прилагат асертивен стил на комуникация?
• Можеш ли да се сетиш за поне един човек от близките ти, с когото можеш свободно да практикуваш асертивен стил на комуникация?

Както винаги се стремим към прогрес, а не към перфекционизъм. Практикуването на алтернативен на нашия стил на комуникация, подобно на развиването на всяко едно друго умение, изисква време.