Как да направим раздялата по-лека за децата?

Как да направим раздялата по-лека за децата?

Изследванията показват, че конфликтите между родителите оказват сериозно влияние върху начина, по който децата ще понесат евентуален развод между тях. Ако в процеса на адаптация към промените, свързани с раздялата, децата стават свидетели на безкрайни скандали и противоречия, шансовете те да развият тревожност и депресия, се увеличават. Сигурно си казваш – да, това звучи добре, но как по дяволите е възможно на практика да се разбирам с човека, с когото точно, защото съм бил/била в постоянни конфликти, сме се разделили?

Отговорът е : Фокусирай се. По-надолу ще разбереш какво се има предвид под това да бъдеш фокусиран, давайки конкретни съвети в тази насока. Те със сигурност не са задължителни, но предлагат по-различна перспектива и възможност да се опиташ да ги приложиш в името на емоционалното и психологическо благополучие на твоето дете.

• Потърси подкрепа – Интимните връзки рядко завършват без емоционална болка и страдание и за двете страни. Без значение дали ще бъде подкрепа от приятели, психотерапия, разширеното семейство, духовни водачи или комбинация от всички тях, позволи си да потърсиш тяхната помощ и да се усетиш подкрепен/а. Тъй като ситуацията изисква сериозен ресурс за адаптация, усещането за подкрепа би допринесло за готовността ти да си партнираш по-добре в родителстването с бившия ти партнъор

• Следи за симптоми на стрес у детето – Ако забележиш промени в поведението, емоциите ( включително емоционалното изражение), соматични признаци като главоболие, болки в стомаха, проблеми със съня) или други промени, би било добре да преосмислиш равнището на напрежение и конфликти, на които детето ти е подложено. Неизбежно повечето децата се чувстват стресирани през този период. Детето ще има своите емоционални върхове и спадове, което с времето се овладява. Ако все пак усещаш ,че състоянияето му се влошва, то със сигурност трябва да обърнеш внимание и потърсиш професионална помощ.

• Ако е възможно, потърси медиатор, който да ти помогне в изграждането на план за родителстване – под медиатор не визираме съда. Постарай се да останеш извън съдебната зала, доколкото е възможно. Съдебните процеси водят до засилване на напрежението и конфликтите между двете страни, което неминуемо се предава на детето.

• Поддържай здравословни граници – Помни, че ти и другия родител на детето ти вече не сте заедно. Това означава да ограничите контактите помежду си до това да се договаряте за срещите с детето, да оставате в колата, когато предаваш детето ако той/тя те е помолил за това, както и да не заливаш детето си с въпроси, свързани с бившия ти партнъор. Това също означава, че когато трябва да решите нещо важно, свързано с родителстването,е добре да разговаряш с бившия ти партнъор при отсъствието на детето. По този начин запазваш дискусията там, където трябва да принадлежи – на възрастните. С това избягваш възможността детето ти да бъде поставено в ситуация на конфликт на лоялност между теб и бившия ти партнъор, както много често се случва в тези ситуации.

• Демонстрирай колкото се може повече уважение към бившия ти партнъор – говори с уважение за другия родител пред детето или пред някой друг, особено когато то е някъде наблизо вкъщи. Децата са като радари, които веднага регистрират важните за тях теми, дори и да ти се струва, че са заети с игра или гледане на филм. Помни – другият родител на детето ти е част неговия свят. Уважвайки него, уважаваш и детето си, предотвратявайки гореспоменатия конфликт на лоялност, в който то трябва да избира между теб и другия си родител.

• Опитай се да се свържеш със свои неотработени чувства и емоции – ако от години сте разделени с бившия си партнъор, но все още усещаш интензивни макар и негативни емоции към него/нея , може би е време да поработиш по посока на това да продължиш живота си напред. Интимната ви връзка е приключила. Сега е време да изградиш нещо като бизнес партнъорство, чийто фокус да пада върху интереса на твоето дете/деца и тяхното благополучие. Ако се уловиш, че просто се опитваш да правиш „на пук” на бившия ти партньор с цел да се надцаквате и да не става неговата/нейната, поддържайки интензивната емоция с постоянни спорове и конфликти, се върни отново на точка едно. В противен случай на детето ще му бъде доста трудно адекватно да се адаптира към подобна среда на напрежение и конфликти.

Като последна точка към това да останеш фокусиран върху изграждането на съвместно родителстване с бившия си партнъор, бих препоръчала регулярно задаване на въпроса „ Това дали ще се отрази добре на детето ми?“. Спри и помисли – „ Дали наистина това би било полезно за детето ми?“.

Няма нищо задължително. Вземи само онези препоръки, които усещаш, че са окей за теб и можеш да ги изпълниш. Която и от горепосочените точки да решиш да приложиш, би било макар и малка крачка към това детето ти да се усети по-добре в процеса на адаптация към раздялата.