Какво често се подценява, а е необходимо да знаят родителите на един юноша?

Какво често се подценява, а е необходимо да знаят родителите на един юноша?

Все повече са родителите, които изпитват сериозни трудности в справянето със своя тинейджър. Проблеми в поведението, свързани с бягства от училището и дома, изблици на неконтролируема агресия, склонност към рискови селфита, кражби за забавление, употреба на алкохол и наркотици и др., зачестяват драстично през последните години и поставят трудни въпроси пред семействата и специалистите в тази сфера.

Преди всичко е важно да знаем, че ако до седмата година на детето майката има основна роля в грижите и неговото отглеждане, то в юношеството момичето или момчето имат все повече нужда от своя баща. Бащата е този, който е необходимо да внушава респект, да налага граници, но без да стига до крайността на авторитарното и назидателно или задушаващо родителстване. За съжаление традиционното българско семейство все още е подвластно на доминиращата от миналото нагласа „бащата се грижи за финансите на семейството, а майката отговаря за децата”. Това обяснява защо когато един тинейджър има проблеми, при психолога той най-често е придружаван единствено от майка си. И независимо от оправданията на жената, че съпругът й е много зает, в действителност се оказва, че бащата на „проблемния тинейджър” често е „абдикирал“ от своята родителска роля или е просто детрониран като авторитет от майката.

Ако в своето семейство юношата не е познал нужния за него авторитет на родителя, той би могъл в най-добрия случай да го открие и припознае в своя учител, или в треньора по предпочитания за него/нея спорт. Когато обаче липсва някой, който да налага ограничения, юношата ще търси противопоставяне и санкции, като сам предизвиква опасности под формата на рисково поведение чрез занимания с екстремни спортове, наркомания или правонарушения.

Провокативното поведение на тинейджърите към света на възрастните е всъщност призив към повече строгост и въвеждане на правила, които в семейството са пропуснати. Чрез девиацията юношата тества решителността на възрастните (и по-конкретно на бащата) за отпор и поставяне на изисквания. Този сценарий най-често се проиграва, когато другите методи вече са се провалили и в случаите, когато бащата не е съумял да чуе искането, което му е било отправено в предходен период.

В действителност това искане на подрастващия за респект и санкция е трудно да бъде разбрано от много съвременни родители, защото то е едновременно призив „да бъда наказан”, за да не изпитвам тревога и вина, и в същото време силна съпротива срещу подобно отношение. Ето защо родителите е важно да отчитат, да приемат и да се съобразят с този парадокс на пубертета.

Една от основните задачи на юношеството е да отдели детето от родителите, от тяхната емоционална и морална зависимост, за да може то само да избере и изгради собствените си ценности. Родителите на юношата е важно да имат предвид, че както авторитарния, така и либералния подход, при който са твърде близки с детето си и установяват  отношения тип „приятелство“ с него, не улеснява тази задача, а точно обратното. Подобен подход затруднява израстването на детето, а поведението на този тип родители-приятели се явява потискащо за юношата, който се чувства дълбоко в себе си тъжен и неспособен да се противопостави. В такава ситуация тинейджърът е възможно да се възползва максимално от т.нар. „приятелство” на родителя, докато накрая се стигне до извършването на някакъв вид девиантно поведение или правонарушение и в крайна сметка получи своето „наказание“ от възрастните.

В заключение е важно да знаем, че юношите имат нужда от авторитет, който е едновременно близък, но в също време внушава респект и има индивидуалност. Авторитет, който е способен да поеме своята функция.