Бърнаут или защо “прегаряме“ на работното си място?

Бърнаут или защо “прегаряме“ на работното си място?

Стресът на работното място обхваща всяка една професия – от корпоративния работник и рецепциониста до професионалния пилот и мениджъра на екип. Един от начините, по които реагираме на стресорите на професионалната среда, е поведенческият синдром на професионалното изпепеляване или по-известен като „бърнаут“.

Синдромът на професионалното изпепеляване представлява реакция на продължителен професионален стрес, възникващ в междуличностните взаимоотношения. Повечето психолози се обединяват около идеята, че бърнаут е негативно психическо състояние, което се поражда в отговор на въздействието на хронични стресори от работната среда. Този отговор има три ключови измерения:

• Емоционалното изтощение, което намира израз в чувство на непрекъснато пренатоварване, напрежение и изчерпани емоционални ресурси. Чувстваме се така сякаш не можем да дадем нещо повече от себе си за работния процес и сме безполезни.
• Прояви на дистанцираност, отчуждение, дори на цинично отношение към останалите в работната среда – Несъзнателен процес, който води до загуба на сили и желание за работа.
• Спад на личните постижения, придружено с чувство на намалена работоспособност, липса на успех и компетентност, развитие на негативна самооценка.

Защо „прегаряме“ на работното място?

Сред факторите, влияещи върху появата и развитието на бърнаут, се открояват претоварването, ролевите конфликти, липса на контрол върху работата, слаба комуникация и липса на положителна обратна връзка, професия тип „затворена улица“ и др. Освен тях сред причините за професионалното изпепеляване се крие и нуждата ни да вярваме, че животът ни е изпълнен със смисъл и че нещата, които правим са полезни и необходими. Често се опитваме да извлечем от работата си смисъла на целия си живот. Когато решим, че сме се „провалили“, ние „изпепеляваме“.

Провалът в реализирането на целите е коренът на професионалното „изпепеляване“ и обяснява защо той засяга хора, навлезли в работата си с висока мотивация и идеализъм. Когато намираме смисъл в професията си и се чувстваме социално обвързани, развиваме по-висока резистентност спрямо стреса и можем по-лесно да се предпазим от бърнаут. В този смисъл професионалното изпепеляване е особено актуално, когато се отнасяме към работата си като към предизвикателство.

Как да познаем „изпепеляването“ в офиса?

Процесът на професионалното изпепеляване е изграден от няколко фази и може да бъде доста продължителен. Най-често се проявява със съчетание от физиологични, емоционални, поведенчески и когнитивни симптоми.

• Физиологичните симптоми – Сред тях се нареждат хронична умора, чести и продължителни настинки, главоболие, разстройство на съня, язви и загуба на тегло, повишена консумация на никотин, кофеин, алкохол и медикаменти;
• Емоционалните симптоми – Бърнаут се характеризира с чувство на „професионална депресия“, провал и безнадеждност, загуба на емоционален смисъл от работата, желание да избягваме вземането на решения, намалена междуличностна чувствителност и недоверие в колегите от екипа;
• Поведенческите симптоми – Тук можем да включим отсъствия (особено по болест) и намалена средна продължителност на работното време, която проявяваме най-често с късно идване и ранно напускане на работното място, а ако сме на ръководна позиция – с намален контакт с персонала. Не на последно място честата смяна на работните места, както и цялостното понижаване на качеството на труда ни също могат да бъдат показател, че сме жертва на синдрома на професионалното „изпепеляване“.

Как да се справим с „изпепеляването“ на работното място?

Превенцията на професионалното изгаряне е най-ефективна, когато се провежда едновременно на индивидуално, групово и организационно равнище. Ето някои от стратегиите за справяне :

– Реализиране на набелязания професионален план – сценарий на професионален живот.

– Откриване на занимания извън работа като спорт или ново хоби с цел професионалната дейност да не бъде единственият източник на успехи и удовлетворение от живота.

– Грижа за себе си – отделяне на повече време за себе си, почивка със семейство и приятели, търсене на подкрепата на специалист.

– Създаване на подкрепяща среда – Изграждане на социални контакти или включване в терапевтични групи, където имаме възможност да обсъждаме трудностите на работното място.

– Преоткриване на смисъла на професионалната дейност – Тук е важно да си отговорим на въпроса „Чии идеали следвам – собствените или нечии чужди? “.

– Възвръщане на увереността в собствените ни възможности – Когато се чувстваме по-уверени в собствените си възможности за постигане на личните ни цели и мечти, доста по-рядко ставаме жертва на стрес и професионално „прегаряне“.

От организационна гледна точка с цел превенция на бърнаут, един мениджър на екип би могъл да допринесе, от една страна, с по-точно разпределение на длъжностните задачи, което изисква както изключване на дублирането на функции, недопускане на умора от физическо и психическо пренатоварване, така и с повишаване на увереността в успеваемостта при изпълнение на задълженията на служителите си.

Връзката между справянето с професионалния стрес на индивидуално и на организационно равнище можем да открием в осъзнатото ни чувство за значимост на работното място.