Ами ако никога не срещна подходящия човек?

„Ами ако никога не срещна подходящия?“ може да бъде доста стряскащ и объркващ за всеки един от нас въпрос. Представяйки си се без романтичен партнъор, сродна душа или спътник в живота – нужда,  която се върти в  мечтите и фантазиите на много хора, е нещо, което съзнателно или не се опитваме да избегнем като мисъл. Независимо от това колко плашещ може да бъде този въпрос, ти предлагам да го разгледаш като възможност да разбереш как би искал/а да изглежда живота ти по възможно най-добрия за теб начин, без задължително това да бъде обвързано с наличието или не на друг човек в него.

„Да срещна и да се омъжа за подходящия човек“ – Навярно една от най-големите културни интроекции?

Вярването, че трябва да пораснем и да се омъжим за подходящия за нас партнъор, е вероятно една от най-често срещаните интроекции. Какво е интроекция? Интроекцията е термин от психоанализата, обозначаващ процес, при който човек имитира в себе си поведения, атрибути или други фрагменти от обкръжаващия свят, особено на заобикалящите го хора. С други думи е много вероятно да сме интернализирали това вярване, подхранвано още от детските ни години от семейство, приятели и/или обществото като цяло. Комбинацията от чисто биологичния драйв за възпроизвеждане с концепцията за роматична любов, която се прокрадва в повечето филмчета  на Дисни допринасят за изграждането на мощна интроекция, която ни подтиква още от малки  да търсим „подходящия човек“. В този смисъл е добре да си дадем сметка доколко това е наша собствена нужда или е по-скоро нещо, което е наслагвано през годините под въздействие на външни фактори и/или социални ‘‘норми‘‘.

И ако допуснем, че това все пак  е твоя лична нужда, която няма общо с горе описаната интроекия и някак все не се случва?  Ами ако изпитваш трудности да срещнеш някого и същевременно с това наистина искаш да намериш партнъор?

 Желанието да намериш човека и да не се получава може да бъде изключително болезнено и фрустриращо, защото в същността на това търсене седи бягството от самотата. Именно страхът от самотата ни кара да влагаме тонове енергия върху това да намерим „разрешение“ на този проблем. Всички ги познаваме много добре : създаване на профили в онлайн сайтове, трейнинги и  наръчници със съвети как да флиртуваме, съблазняваме, как да привличаме или да засилваме енергията си в тази посока и т.н. Безброй тактики и методи, които отчаяно следваме с цел да разрешим „проблема със самотата“. Опитваме се да контролираме или си въобразяваме, че имаме контрол върху нещо, което може би не зависи изцяло от нас. И ако независимо от всички тези усилия, „проблемът“ не намира разрешение и тук и сега не знаеш дали ще срещнеш човека?

Допускането, че може би никога няма да срещнем човека, с когото да споделим живота си, неминуемо предизвиква болка. Не е лесно да се изправим пред подобна възможност, без значение дали тя ни кара да се чувстваме тъжни, обезсърчени или тревожни. Всички тези емоции са естествен процес, съпътстващ скръбта от загубата на една надежда, с която може би сме живели. Истината е,че макар и приемането на тъгата и реалността такава каквато е, да е, от една страна, полезно упражнение, подобни чувства сами по себе си  не ни носят нищо.  Именно заради това ти предлагам да погледнеш на ситуацията от малко по-различна перспектива.

По същия начин, по който осмислянето на идеята за смъртността ни може да бъде, от една страна, фрустрираща, но от друга, да ни даде инсайт за това как искаме да изглежда живота ни,  така и допускането, че може да и не срещнем мечтания партнъор, всъщност може да ни помогне да осъзнаем как бихме искали да изживеем живота си по въможно най-пълноценния начин, без значение дали сме обвързани или не. В този смисъл ти предлагам да се фокусираш върху това как биха могли да изглеждат основните сфери в живота ти или може би какво би искал/а да промениш или не в тях при евентуално отсъствие на партнъор. За тази цел съм  подготвила списък от въпроси, които бих задала на всеки един човек, който дойде на психотерапия при мен и работим по тази тема.

Местоживеене/Корени :

• Ако знаеше със сигурност, че няма да срещнеш някого, с когото да споделиш живота си, би ли продължил/а на живееш в същия град/ държава, където си в момента?
• Би ли се върнал към рожденното си място или по-близо до семейството си?
• Ако зависеше на 100% от теб, къде би живял/а?

Приятели/ Социални групи :

• Какви физически, емоционални или логистични нужди би удовлетворило едно интимно партнъорство? Как и кой друг потенциално би могъл да ги удовлетвори?
• При липсата на партнъор, с кого би могъл/ла да споделяш най-интимните си теми или преживявания? Към кого би се обърнал/а за подкрепа или при нужда от помощ?
• Искаш ли да осъществиш нови партнърства, приятелства или пък да се присъединиш към нови социални групи?

Финаси/ Кариера :

• Имаш ли финансови нужди, които си надявал/а,че потенциален партнъор би могъл да разреши? Как можеш сам/а да управляваш финансите си?
• Какви други промени или не би направила/а спрямо бюджета си ако знаеше, че няма да имаш възможност да получаваш финансова подкрепа от други места?
• Има ли позиция или професионално поприще, което си загърбил/а под влиянието на нуждата от това първо да намериш партнъор?
• Доколко липсата на партъор ти дава свобода в кариерно отношение?

Други дългосрочни цели, мечти и усещане за смисъл :

• Какви други хобита, планове, пътувания или приключения би искал/а да добавиш или изтриеш  от календара си?
• Имаш ли планове или мечти, които може би са останали на заден план с цел първо да срещнеш  човек до себе си? Имаш ли желание отново да се върнеш към тях?
• Къде другъде можеш да вложиш енергията, която си влагал/а досега, за да срещнеш интимен партнъор?
• Какво би осмислило или осмисля живота ти, без значение дали имаш до себе си партнъор или не?

Разбира се, никой няма абсолютна сигурност какво ни очаква във бъдеще. Посредством търсенето на отговори на тези въпроси може да достигнем до ценна за нас информация как искаме да прекараме остатъка от живота си без значение от нашия ‘’relationship status’’. Обвързани или не, както  казва Дж. К.Роулинг : „Не е добре да се захласваме по мечтите и да забравяме да живеем“. А кой знае – може би точно, когато завижеем живота, който винаги сме искали, ще се появи някой, който да иска да бъде част от него?